Всичко за Враца на 1 място - новини, кино, заведения, театри, галерии, музеи, фирми, транспорт и още много.

Инструментът при танца е тялото. Важно е да владееш тялото си така че то да бъде красиво, казва Ерик Готие. Той е хореограф и директор на представлението Gauthier Dance, представено на сцената в Операта в рамките на второто издание на Sofia Dance Week.

Това е сборен спектакъл от седем миниатюри, продукция на танцовата компания на Theaterhaus Stuttgart.

Ерик Готие е роден в Монреал, където завършва класически балет, но решава да твори в Европа. С Theaterhaus Stuttgart той търси допирните точки между класическия балет и съвременния танц. Казва, че мечтата му е да накара зрителят да се влюби в танца, защото танцът е забавление. Към него имах седем въпроса, колкото са и отделните части в шоуто Gauthier Dance. Попитах Ерик готов ли е на експеримент не с тела, а с думи - той каза "да" и започнахме.

Gauthier Dance се открива с миниатюрата НАТИСК. От къде идва натискът за теб извън сцената - от дистанцията между хората и телата, от хаоса...

В действителност се опитвам да правя така, че никога да не усещам натиска. Опитвам се да бъда много позитивен, просто да бъда щастлив. И защо не, имам си достатъчно причини - аз съм здрав, моята съпруга не е болна, семейството ми е добре, животът ми е прекрасен. Днес съм в София и всичко това е прекрасно. Т.е. нямам причина да се чувствам под натиск.

БАЛЕТ 101 е класически балет с иронични и провокативни препратки. Какво провокира иронията ти - лошият вкус, лошата визия, телата?

Винаги съм искал да правя неща, които никой не е правил преди мен. Много е трудно да създадеш нещо специално, защото то трябва да бъде различно. Един вид ирония е, че някои не търсят тези специални неща и просто правят отмерени крачки на фона на музика. За мен е ирония да приемеш, че това е достатъчно. Не казвам, че винаги успявам, но се опитвам да вървя и да бъда все по-напред. Ирония е още, че понякога се отказваме твърде лесно. Трябва да сме по-силни.

Миниатюрата ДУЕТИ ПО BJORK играе със странностите на любовта. Сещам се за една песен на Bjork, казва се All Is Full of Love. Дали е така?

Защо не. Дори животът да ти се струва най-лошият, пак можеш да намериш добри неща, за които си струва да се хванеш. Това е проблемът - понякога хората губят пътя и посоката, защото забравят, че все още имат добри приятели, семейство, емоции. Дори и да загубиш нещо, имаш всичко останало.

Какво предпочиташ - да играеш с други или да си сам на сцената, SOLO?

Бил съм основно соло танцьор на сцената, защото не съм твърде едро момче. Имам малки рамене, ето виж... (смее се). В нашата танцова компания сме осем танцьори, искаме да бъдем като семейство на сцената.

Свириш ли на ВЪЗДУШНА КИТАРА, така се казва петата част в Gauthier Dance? Може би това е любимият ти инструмент?

Да (смее се). Тук с танц сменяме четири въздушни китари и всеки път от тялото звучи нещо различно.

Какво ще издадеш за ДИВАНЪТ?

Диванът е чиста комедия и мисля, че много ще се хареса в София. В Германия например много хора възприемат танца като сериозно занимание, но не е задължително да е така. Танцът може да е забавен, наистина.

На финала да поговорим за последната миниатюра в пиесата - Susto или СТРАХОВА НЕВРОЗА. Тук си играеш с времето, но страхуваш ли се от времето?

Не, просто понякога се замислям и си казвам, че остарявам. Но това няма значение, защото остаряваме така или иначе. Най-важното е да владееш тялото си. Трябва да си внимателен и да се грижиш за него, да го направиш красиво. При танца именно тялото е нашият инструмент - защото ние не свирим на цигулка, чело или флейта. Ние свирим с телата си и трябва да се грижим за него.